70 ГОДИНИ СЛЕД Ш. Х.

Предговор към романа на Лари Кейн „Голата жертва” – ИК „Аргус”, 1998

Шейсетото (и, както се оказва, последно) приключение на Шерлок Холмс излиза през 1927 година в списание „Странд”. Подир толкова десетилетия англо-американската крими литература се е обогатила с хиляди романи и съзвездие от майстори на този жанр. Да припомня тук поне Агата Кристи, Реймънд Чандлър, Дашиъл Хамет, Рут Рендъл, Д. Х. Чейс, Колин Декстър... Това е един далеч непълен списък от автори, шепа скъпоценности от дълбоко ковчеже. Обединява ги не само езикът, на който творят, но и образът на озарения „свише” детектив: близък потомък на Холмс и способен сякаш на всичко, за да разплете поредната загадка.
В „Голата жертва”, разбира се, също действат роднини на безсмъртния британски герой. Те са бързи, умни, по човешки раними; сред тях особено се откроява Майк Барнет по прякор Суперченгето. Кейн е завъртял в калейдоскопа на своето повествование атрактивни дами, бизнесмени, властимащи, редници и асове на детективския занаят, като се е постарал да разгърне историята си в „пъпа” на Щатите – столицата Вашингтон. Ала нека изпълня моя дълг и кажа нещичко за самия писател, който се появява за първи път у нас. Лари Кейн (псевдоним) би могъл да се похвали с много лица. Той е:
▪ криминален репортер;
▪ автор на няколко публицистични книги за престъпността и прилагането на законите;
▪ преподавател в разни полицейски академии и семинари;
▪ консултант към адвокатски кантори (на тема ритуални престъпления и култове) в Александрия, щата Вирджиния;
▪ в току-що посоченото място е и лицензиран частен детектив.
При такава гъста специализирана биография Кейн няма големи проблеми с вникването в психологията на своите ченгета, нито в мотивите на криминално проявените, да не говоря за чисто техническата страна – порядки, организация, най-модерни апарати и т. н., с които боравят героите му на държавна служба. Всъщност точно за това трябва да допълня още малко. Този прозаик е особено силен, когато предава автентичния дъх на злотворната атмосфера и методите при разбулване на мистериите. Като спазвам всички пропорции, по тия показатели спокойно мога да го сравня с шедьовъра на Капоти „Хладнокръвно”.
Тука някой би възразил, че, виждате ли, Лари Кейн не е от известните професионални белетристи. Но да си професионалист съвсем не значи, че си добър в своето поприще. Иначе защо лекарите правят и неуспешни операции (не става дума за безнадеждните случаи), защо при хиляди политици само шепа оставят свястно име и защо хора, които си вадят хляба все от волана, допускат катастрофи?... Ами да, стара истина е, че не етикетите определят стойността на делото ти, а реалните резултати, постигнати от теб. Е, писателят, избран за новата поредица на „Аргус”, има с какво да привлече мнозина.
Освен автентизма романът „Голата жертва” се отличава с вещо спазване на крими традицията: ударност на събитията, лаконична фраза, въобще екшън в чист задокеански вид. Тук ще намерим и зашеметяващи разкрития, и разнообразен ритъм на разказване, и изтънчено чувство за мистериозността. Класическата формула-клише „Тази история спира дъха” може да се повтори и сега. Дълбоките тайни на човешкото поведение искрено вълнуват американеца, придавайки плътен пулс на книгата му. Да не забравя още: живи, релефни образи; високоволтов еротизъм; простор за въображението плюс отзвуци от шокиращата картина в „Мълчанието на агнетата”...
Без да притежава бляскавото перо на Труман Капоти, Кейн умее да пише леко, сбито, с подтекст. Сещам се какво казва по същата тема друг класик на ХХ век (Итало Калвино): „Сред най-важните качества на всеки роман е той да бъде лесен за четене. За мен това означава, че допирът до него трябва да ти освободи душата.” Сигурно няма да сбъркам, ако потвърдя, че нашият човек от САЩ се е справил с тия изключително сложни задачи.
А дали Суперченгето Майк Барнет успява да се добере до извора на кървавите загадки? При всички положения този роднина на Шерлок Холмс смело е скочил на следващо ниво. Той е вече много по-социален от предтечата си с прословутата лупа, разполага с наистина умни сътрудници и отлична апаратура (както биха се изразили журналистите, най-нов писък на техниката)... Не на последно място, чрез действията му авторът рисува доста по-задълбочен портрет на обществото.
Накрая мислех да ви намекна коя точно е голата жертва тук, кой я съблича и как посяга на нея, обаче реших да спестя подобна информация. Ти, читателю (надявам се!), сам ще стигнеш до парливите отговори на Лари-Кейновите въпроси. При това с удоволствие – като при всяка добра, истинска кримка.